Published by the Institute for Studies of the Recent Past and Ciela Publishers with the kind support of CEE Trust Bulgaria.
Sofia 2010
ИВАЙЛО ЗНЕПОЛСКИ
Въвеждащи думи
ТОТАЛИТАРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ХХ ВЕК И НЕГОВАТА РЕЦЕПЦИЯ ДНЕС
През ноември 2009 г. се навършиха 20 години от падането на комунизма в България и страните от Централна и Източна Европа, но равносметката от извършените промени продължава да бъде несигурна. Причините за това имат различен характер, но последствията от тях се сливат в един общ ефект: замъгляване на картината на комунистическото минало и генерирането на носталгия, която обхваща значителни части от населението. Според изследването на институт «Отворено общество» от 2007 г. 30% от анкетираните българи отговарят, че времето на комунизма е било най-доброто време за живеене… Подобни проценти се наблюдават и в други страни от региона. Това свидетелства, ако не за социално заболяване, то за сериозно социално неразположение. В същото време се наблюдава задълбочаваща се криза на двуполюсния политически модел и активирането на националистически, ксенофобски и популистки партии и движения, които, според социологическите сондажи, имат шансове да бъдат изведени към политическата власт. В това се съдържат реални опасности от частично възпроизвеждане на стари властови практики под формата на нов авторитаризъм. Примери за това могат да бъдат намерени в Латинска Америка, Китай, Близкия Изток.
Връщайки се към причините за тази ситуация, наред с икономическите трудности, липсата на достатъчен административен капацитет и корупцията, трябва да посочим и възпроизвеждането на практики и манталитет от комунистическия период, както и рециклирането на ръководни кадри от онова време. Тяхната стратегия се опира на нормализиране на паметта за миналото и размиване на границите между тоталитаризъм и демократично управление. От стратегия на мълчание около комунистическите престъпления се преминава все по-настъпателно към реабилитиране на практики от времето на стария режим. И тук към основните причини за тази ситуация ще прибавим липсата на съзнание и на общо споделена оценка на комунистическия режим в страните. В изучаването и публичното осветляване на нацизма и комунизма се наблюдава една задълбочаваща се асиметрия. Фашисткият и национал-социалистическият тоталитаризми са изследвани в детайли и отричането на престъпленията им са криминализирани, докато комунистическият тоталитаризъм е сравнително по-слабо познат, предимно през практиките на сталинизма (Хана Арент, Карл Фридрих, Збигниев Бзежински, Раймон Арон, Шийла Фицпатрик и т.н.) и в късния си вариант се включва в демократичния консенсус.
Втората асиметрия е в познанието между сталинизма и т.нар. «реален социализъм». Западните изследвания са насочени преди всичко към класическия сталинизъм и много малко внимание отделят на времето след 60-те години. А няколко поколения вече познават само времето на късния, уморен и смекчен вариант на комунистическия тоталитаризъм, за когото по същество липсва оценка, изработена на базата на всекидневните му практики. Тези практики са добре познати на хората, които са ги живели, но в обществата на Централна и Източна Европа в годините след промяната липсваха необходимите политически опит и теоретичен капацитет, за да бъдат осмислени и оценени. Никой не можеше да направи това вместо тях. В момента до голяма степен тези дефицити са преодолени и, макар със закъснение, предстой работа по повишаване чувствителността на обществото относно характера на късния комунизъм и към днешните опасности, свързани с рециклирането на практики и ценности от онова време в съчетаването им с популизъм и различни форми на национализъм или етническо капсулиране. През ноември 2009 г. в границите на Форум «Софийски диалози» бе проведена международна конференция на тема «Тоталитаризмите на ХХ век в сравнителна перспектива. Новите реалности променят ли старите понятия?». Надявам се публикуваните в този том актове на конференцията да ни помогнат да се приближим до отговорите. Ето част от тези въпроси:
- Какъв е характерът на самото понятие тоталитаризъм. Дали е трайно, веднъж за винаги установено понятие, предлагащо ключ към историческите феномени или е исторически детерминирано понятие, свързано със специфична епоха и специфична проблематика. Казано по друг начин – есенциалистична или феноменологична е дефиницията му?
- Исторически погледнато отношението към понятието тоталитаризъм непрекъснато се е променяло. От какво зависи отношението към него: от какви вътрешни и външни фактори. В какъв смисъл можем да говорим за инструментализирането както на утвърждаването, така и на критиката му?
- Какво показва сравнителното изследване на тоталитаризмите и как може да определим политическата природа на късния комунизъм?
- Може ли да говорим за различни видове антитоталитаризъм: ляв и десен, последния отъждествяван с антикомунизъм.
- Какви са общите места и разликите в процеса на декомунизацията на страните от бившия съветски блок?
- И на края, в какъв смисъл можем да говорим за съвременни форми на тоталитаризъм? Какви фактори ги генерират?
Books and Collections 
Editor: Ivaylo Znepolski